Д-р Михаела Бонева: Болестта под микроскоп изглежда... цветна
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Михаела Бонева e ученик на Медицински университет–Пловдив. През 2023 година стартира своята специализация по клинична микробиология в Централна лаборатория по микробиология към УМБАЛ ”Александровска ”. От началото на 2025 година е и постоянен докторант към Катедрата по здравна микробиология на Медицински университет–София.
Д-р Бонева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията и учебното заведение за този Ваш избор?
Не мога да кажа, че медицината за мен е била детска фантазия, по-скоро пристигна в един по-късен стадий като съзнателен избор, подбуден от желанието ми да оказвам помощ на хората, колкото може би и клиширано да звучи. В фамилията ми няма лекари и не е имало кой да ме насочи в тази посока. Въпреки това родителите ми постоянно са ме подкрепяли в този ми избор, въпреки че имаха своите терзания. Учителите ми, в случай че не директно в избора на специалност, сигурно са изиграли значима роля в построяването ми като човек, възпитавайки в мен качества като отговорност, целенасоченост и отдаденост към това, което върша.
Разкажете за първите си стъпки в медицината – кои бяха Вашите най-хубави учители по време на следването – тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като доктор и персона?
Завършила съм Медицински университет Пловдив. През годините имах в действителност страхотни преподаватели – изключителни експерти, отдадени на своите пациенти и студенти. Освен знанията, които са ми дали от тях получих поддръжка и религия, когато съм се съмнявала в себе си. Понякога човек не осъзнава какъв брой доста могат да значат няколко окуражителни думи за отсрещния човек. Някои от тях, които постоянно ще помня с най-топли усеща и почитание са доктор Петя Маркова, доктор Христо Иванов, доктор Петър Димов, доктор Иван Янков, доктор Иванка Ненова. Това са хора, които са ни предизвикали да мислим, да откриваме детайлите, само че да не забравяме и огромна картина, а това е извънредно скъпо, тъй като както се споделя постоянно заболяванията книги не четат.
С какво Ви притегли клиничната микробиология? Кое е най-голямото предизвикателство, което виждате пред себе си в тази компетентност?
Истината е, че микробиологията ми беше забавна като предмет още в университета, само че не беше първата ми обич. Това беше педиатрията, към която постоянно ще имам необикновен сантимент. След като се дипломирах работих за малко в детско поделение. За страдание или благополучие, по редица аргументи, пътят ми пое в друга посока. След това в продължение на 2 години работих в една от водещите компании за доставка на лабораторна инсталация в страната. Там, бих споделила, направих и първите си стъпки в микробиологията, срещнах се с лабораторната работа от близко и имах опцията да се докосна до доста новаторски технологии. Със сигурност това беше една от аргументите, когато взех решение да се завърна към лекарската специалност, да избера клиничната микробиология. Осъзнаването, че в медицината можеш да си потребен на хората и без да си над операционната маса или директно до леглото на болния, фактът, че тя е може би една от дребното специалности, които дават повече независимост и опция за по-лесно балансиране сред професионалния и персоналния живот - това също изигра роля.
Клиничната микробиология в последните години набира огромни темпове в своето развиване посредством създаването и въвеждането на нови технологии, които дават доста благоприятни условия за непрестанно развиване, както в ежедневната ни диагностична активност, по този начин и в посока научноизследователска работа.
Щастлива съм, че имам опцията да работя на място, където непрекъснато се осъществяват нови технологии, които с изключение на, че покачват нашата подготовка, обезпечават експедитивност и висока сигурност на получените резултати.
Как наподобява светът на заболяването под микроскоп?
Интересен въпрос! Болестта под микроскоп изглежда…цветна.
Там ние, лекарите микробиолози, откриваме един нов свят – този на микроорганизмите. Микроскопът прави заболяването да наподобява дребна, събрана на едно предметно стъкло, само че нещата нормално не стоят по този начин в реалност.
Тук може би ще откри място и моят апел към хората да бъдем по-отговорни към здравето си, да се грижим за тялото и мозъка си, да обръщаме повече внимание на предварителната защита и профилактиката, с цел да имаме опция да се оправим с заболяването, когато тя е още „ дребна ”, невидима с просто око.
Кои тематики и проблеми в специалността намирате за най-интересни и провокативни като поле за научни проучвания в бъдеще?
Някои от направленията, които аз намирам за извънредно забавни са антимикробната устойчивост и човешкият микробиом.
Антимикробната устойчивост несъмнено е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. Изучаването на механизмите на устойчивост, на нови лечебни благоприятни условия и на политики за справяне с този проблем би могло да откри непосредствено приложение в ежедневната ни процедура, защото за жалост към този момент живеем във време, в което изолирането на полирезистентни бактерии не е екзотика, а всекидневие.
Човешкият микробиом и ролята му в здравето и заболяването е друга настояща тематика, която набира известност в последните години като от ден на ден изследвания демонстрират връзката сред микроорганизмите, които живеят в нашето тяло и редица неинфекциозни болести - метаболитни, автоимунни, онкологични и други Вярвам, че изследвания в тази област са значима причина за създаването на нови скринингови, диагностични и даже лечебни подходи, както и вероятен път към така наречен персонализирана медицина.
Кое съгласно Вас е най-важното, с цел да се построи пълноценна връзка сред експерта микробиолог и лекарите клиницисти, които са най-непосредствено да пациента?
Изборът на микробиологично проучване, вярната интерпретация на резултата и изборът на следваща терапия изискват от една страна познаване на положението на пациента, за което, с изключение на самият той, най-хубава информация може да ни даде лекарят, зает директно с неговото лекуване и от друга - спецификите на етиологичния извършител. Ето за какво близката връзка, доверието и взаимното почитание са основни за реализиране общата ни цел - здравето на пациентите. А и въпреки всичко две глави мислят по-добре от една, нали по този начин?
Как виждате развиването си като експерт в околните години?
Тепърва ми следва придобиването на компетентност. Също по този начин от тази година съм и докторант към Катедрата по здравна микробиология на МУ-София. Така че в професионален проект ми предстоят години на провокации, старателен труд и придобиване на доста нови познания и умения.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да извозвам време измежду природата, а планината несъмнено е мястото, което ми носи най-голямо успокоение. Затова с половинката ми и нашия четириног другар се стремим допустимо най-често да намираме време за нея.
В по-студените дни обичам да извозвам време у дома с топла напитка и книга в ръка. Не съм сигурна дали бих могла да избера една-единствена обичана книга, само че сигурно бих предложила „ Цитаделата ”. Това е историята на един млад доктор, която въпреки да се развива в друго време и място, съгласно мен отразява изцяло настоящи и за нашето време проблеми.
Какво бихте желали да пожелаете на младите Ви сътрудници, които в този момент поемат по пътя на клиничната микробиология?
На младите ми сътрудници, освен тези избрали пътя на клиничната микробиология, желая да пожелая здраве, храброст, ентусиазъм, обич към работата и хората! Пожелавам им да не стопират да задават въпроси и търсят отговори!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Михаела Бонева e ученик на Медицински университет–Пловдив. През 2023 година стартира своята специализация по клинична микробиология в Централна лаборатория по микробиология към УМБАЛ ”Александровска ”. От началото на 2025 година е и постоянен докторант към Катедрата по здравна микробиология на Медицински университет–София.
Д-р Бонева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията и учебното заведение за този Ваш избор?
Не мога да кажа, че медицината за мен е била детска фантазия, по-скоро пристигна в един по-късен стадий като съзнателен избор, подбуден от желанието ми да оказвам помощ на хората, колкото може би и клиширано да звучи. В фамилията ми няма лекари и не е имало кой да ме насочи в тази посока. Въпреки това родителите ми постоянно са ме подкрепяли в този ми избор, въпреки че имаха своите терзания. Учителите ми, в случай че не директно в избора на специалност, сигурно са изиграли значима роля в построяването ми като човек, възпитавайки в мен качества като отговорност, целенасоченост и отдаденост към това, което върша.
Разкажете за първите си стъпки в медицината – кои бяха Вашите най-хубави учители по време на следването – тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като доктор и персона?
Завършила съм Медицински университет Пловдив. През годините имах в действителност страхотни преподаватели – изключителни експерти, отдадени на своите пациенти и студенти. Освен знанията, които са ми дали от тях получих поддръжка и религия, когато съм се съмнявала в себе си. Понякога човек не осъзнава какъв брой доста могат да значат няколко окуражителни думи за отсрещния човек. Някои от тях, които постоянно ще помня с най-топли усеща и почитание са доктор Петя Маркова, доктор Христо Иванов, доктор Петър Димов, доктор Иван Янков, доктор Иванка Ненова. Това са хора, които са ни предизвикали да мислим, да откриваме детайлите, само че да не забравяме и огромна картина, а това е извънредно скъпо, тъй като както се споделя постоянно заболяванията книги не четат.
С какво Ви притегли клиничната микробиология? Кое е най-голямото предизвикателство, което виждате пред себе си в тази компетентност?
Истината е, че микробиологията ми беше забавна като предмет още в университета, само че не беше първата ми обич. Това беше педиатрията, към която постоянно ще имам необикновен сантимент. След като се дипломирах работих за малко в детско поделение. За страдание или благополучие, по редица аргументи, пътят ми пое в друга посока. След това в продължение на 2 години работих в една от водещите компании за доставка на лабораторна инсталация в страната. Там, бих споделила, направих и първите си стъпки в микробиологията, срещнах се с лабораторната работа от близко и имах опцията да се докосна до доста новаторски технологии. Със сигурност това беше една от аргументите, когато взех решение да се завърна към лекарската специалност, да избера клиничната микробиология. Осъзнаването, че в медицината можеш да си потребен на хората и без да си над операционната маса или директно до леглото на болния, фактът, че тя е може би една от дребното специалности, които дават повече независимост и опция за по-лесно балансиране сред професионалния и персоналния живот - това също изигра роля.
Клиничната микробиология в последните години набира огромни темпове в своето развиване посредством създаването и въвеждането на нови технологии, които дават доста благоприятни условия за непрестанно развиване, както в ежедневната ни диагностична активност, по този начин и в посока научноизследователска работа.
Щастлива съм, че имам опцията да работя на място, където непрекъснато се осъществяват нови технологии, които с изключение на, че покачват нашата подготовка, обезпечават експедитивност и висока сигурност на получените резултати.
Как наподобява светът на заболяването под микроскоп?
Интересен въпрос! Болестта под микроскоп изглежда…цветна.
Там ние, лекарите микробиолози, откриваме един нов свят – този на микроорганизмите. Микроскопът прави заболяването да наподобява дребна, събрана на едно предметно стъкло, само че нещата нормално не стоят по този начин в реалност.
Тук може би ще откри място и моят апел към хората да бъдем по-отговорни към здравето си, да се грижим за тялото и мозъка си, да обръщаме повече внимание на предварителната защита и профилактиката, с цел да имаме опция да се оправим с заболяването, когато тя е още „ дребна ”, невидима с просто око.
Кои тематики и проблеми в специалността намирате за най-интересни и провокативни като поле за научни проучвания в бъдеще?
Някои от направленията, които аз намирам за извънредно забавни са антимикробната устойчивост и човешкият микробиом.
Антимикробната устойчивост несъмнено е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. Изучаването на механизмите на устойчивост, на нови лечебни благоприятни условия и на политики за справяне с този проблем би могло да откри непосредствено приложение в ежедневната ни процедура, защото за жалост към този момент живеем във време, в което изолирането на полирезистентни бактерии не е екзотика, а всекидневие.
Човешкият микробиом и ролята му в здравето и заболяването е друга настояща тематика, която набира известност в последните години като от ден на ден изследвания демонстрират връзката сред микроорганизмите, които живеят в нашето тяло и редица неинфекциозни болести - метаболитни, автоимунни, онкологични и други Вярвам, че изследвания в тази област са значима причина за създаването на нови скринингови, диагностични и даже лечебни подходи, както и вероятен път към така наречен персонализирана медицина.
Кое съгласно Вас е най-важното, с цел да се построи пълноценна връзка сред експерта микробиолог и лекарите клиницисти, които са най-непосредствено да пациента?
Изборът на микробиологично проучване, вярната интерпретация на резултата и изборът на следваща терапия изискват от една страна познаване на положението на пациента, за което, с изключение на самият той, най-хубава информация може да ни даде лекарят, зает директно с неговото лекуване и от друга - спецификите на етиологичния извършител. Ето за какво близката връзка, доверието и взаимното почитание са основни за реализиране общата ни цел - здравето на пациентите. А и въпреки всичко две глави мислят по-добре от една, нали по този начин?
Как виждате развиването си като експерт в околните години?
Тепърва ми следва придобиването на компетентност. Също по този начин от тази година съм и докторант към Катедрата по здравна микробиология на МУ-София. Така че в професионален проект ми предстоят години на провокации, старателен труд и придобиване на доста нови познания и умения.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да извозвам време измежду природата, а планината несъмнено е мястото, което ми носи най-голямо успокоение. Затова с половинката ми и нашия четириног другар се стремим допустимо най-често да намираме време за нея.
В по-студените дни обичам да извозвам време у дома с топла напитка и книга в ръка. Не съм сигурна дали бих могла да избера една-единствена обичана книга, само че сигурно бих предложила „ Цитаделата ”. Това е историята на един млад доктор, която въпреки да се развива в друго време и място, съгласно мен отразява изцяло настоящи и за нашето време проблеми.
Какво бихте желали да пожелаете на младите Ви сътрудници, които в този момент поемат по пътя на клиничната микробиология?
На младите ми сътрудници, освен тези избрали пътя на клиничната микробиология, желая да пожелая здраве, храброст, ентусиазъм, обич към работата и хората! Пожелавам им да не стопират да задават въпроси и търсят отговори!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ